Брюксел, 16 май — ЕКЗД прие нови Насоки относно определянето на административните глоби и имуществени санкции , като хармонизира методологията, използвана от органите за защита на данните (ОЗД). Насоките включват и съгласувани „отправни точки“ за изчисляването на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“. В тази връзка се разглеждат три елемента: категоризирането на нарушенията по естество, тежест на нарушението и оборот на дадено предприятие.
Председателят на ЕКЗД Андреа Йелинек заяви: „Отсега нататък ОЗД в Европейското икономическо пространство ще следват една и съща методология за определяне на административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“. Това ще засили допълнителната хармонизация и прозрачност на практиката за налагане на тези наказания. Конкретните обстоятелства по отделния случай трябва винаги да бъдат определящ фактор и ОЗД играят важна роля за това да се гарантира, че всяка глоба или имуществена санкция е ефективна, пропорционална и възпираща.“
В насоките се определя методика за изчисляване в 5 стъпки. Първо, ОЗД трябва да установят дали разглежданият случай се отнася до един или повече случаи на подлежащо на санкциониране поведение и дали те са довели до едно или повече нарушения. Целта е да се изясни дали може да се наложи глоба или имуществена санкция на всички нарушения или само на някои от тях.
Второ, ОЗД трябва да разчитат на отправна точка за изчисляването на глобата или имуществената санкция, за което ЕКЗД предоставя хармонизиран метод.
Трето, ОЗД трябва да вземат предвид утежняващи или смекчаващи фактори, които могат да увеличат или намалят размера на глобата, за които ЕКЗД предоставя последователно тълкуване.
Четвъртата стъпка е да се определят законоустановените максимални размери на глобите или имуществените санкции, посочени в член 83, параграфи 4—6 от ОРЗД, и да се гарантира, че тези размери не са надвишени.
Като пета и последна стъпка органите трябва да анализират дали определеният окончателен размер отговаря на изискванията за ефективност, възпиращ ефект и пропорционалност, или са необходими допълнителни корекции.
Насоките са важно допълнение към рамката, която ЕКЗД изгражда за по-ефективно сътрудничество между ОЗД по трансгранични случаи — стратегически приоритет за ЕКЗД.
Насоките ще бъдат представени за обществена консултация за период от шест седмици. След обществената консултация ще бъде приета окончателна версия, при отчитане на обратната информация от заинтересованите страни, като тя ще съдържа референтна таблица с отправни точки за изчисляването на глоба или имуществена санкция, съотнесени към тежестта на нарушението и оборота на предприятието.
ЕКЗД прие също така Насоки относно използването на технологията за лицево разпознаване в сферата на правоприлагането. С насоките се предоставят указания за законотворците на равнището на ЕС и в държавите членки, както и за правоприлагащите органи, относно въвеждането и използването на технологии за лицево разпознаване.
Председателят на ЕКЗД Андреа Йелинек заяви: „Макар съвременните технологии да предлагат ползи за правоприлагането, като например бързото идентифициране на заподозрени в тежки престъпления, те трябва да отговарят на изискванията за необходимост и пропорционалност. Технологията за лицево разпознаване е неразривно свързана с обработването на лични данни, включително биометрични данни, и носи сериозни рискове за правата и свободите на личността.“
ЕКЗД подчертава, че инструментите за лицево разпознаване следва да се използват само при стриктно спазване на Директивата относно правоприлагането. Освен това те трябва да се използват само ако е необходимо и пропорционално, съгласно предвиденото в Хартата на основните права.
В насоките ЕКЗД повтаря призива си за забрана на употребата на технологии за лицево разпознаване в определени случаи, както беше поискал в Съвместното становище на ЕКЗД и ЕНОЗД относно предложението за Акт за изкуствения интелект. По-конкретно ЕКЗД счита, че следва да има забрана на:
- дистанционната биометрична идентификация на лица на публично достъпни места;
- системите за лицево разпознаване, които категоризират лицата въз основа на техните биометрични данни в групи по етническа принадлежност, пол, както и политическа или сексуална ориентация или други основания за дискриминация;
- лицевото разпознаване или подобни технологии за извеждане на заключения за емоциите на физически лица;
- обработването на лични данни в контекста на правоприлагането, което се основава на база данни, попълнена чрез масово и безразборно събиране на лични данни, например чрез извличане на снимки, включително портретни снимки, достъпни онлайн.
Насоките ще бъдат предмет на обществена консултация за период от шест седмици.
Съобщение на ЕКЗД за медиите_2022_07
The news published here does not constitute official EDPB communication, nor an EDPB endorsement. This news item was originally published by the national supervisory authority and was published here at the request of the SA for information purposes. Any questions regarding this news item should be directed to the supervisory authority concerned.