Брюксел, 17 април — По времена последното си пленарно заседание ЕКЗД прие становище след искане по член 64, параграф 2 от ОРЗД от страна на нидерландските, норвежките и Хамбургските органи за защита на данните (ОЗД). В становището се разглежда валидността на съгласието за обработване на лични данни за целите на поведенческата реклама в контекста на моделите „съгласие или заплащане“, използвани от големите онлайн платформи.
Председателят на ЕКЗД Ану Талус заяви: „Онлайн платформите следва да предоставят на потребителите реален избор, когато използват модели на „съгласие или заплащане“. Моделите, които имаме днес, обикновено изискват от хората или да дават всичките си данни, или да плащат. В резултат на това повечето потребители се съгласяват с обработването, за да използват дадена услуга, и те не разбират пълните последици от своя избор.“
Що се отнася до моделите „съгласие или заплащане“, прилагани от големите онлайн платформи, ЕКЗД счита, че в повечето случаи няма да им бъде възможно да спазят изискванията за валидно съгласие, ако се противопоставят на потребителите само при избор между съгласие за обработване на лични данни за целите на поведенческата реклама и заплащане на такса.
ЕКЗД счита, че предлагането само на платена алтернатива на услугите, които включват обработването на лични данни за целите на поведенческата реклама, не следва да бъде по подразбиране пътят напред за администраторите. При разработването на алтернативи големите онлайн платформи следва да обмислят възможността да предоставят на физическите лица „еквивалентна алтернатива“, която не води до заплащане на такса. Ако администраторите изберат да начисляват такса за достъп до „еквивалентната алтернатива“, те следва да обърнат значително внимание на предлагането на допълнителна алтернатива. Тази безплатна алтернатива следва да бъде без поведенческа реклама, например с форма на реклама, включваща обработка на по-малко или никакви лични данни. Това е особено важен фактор при оценката на валидното съгласие съгласно ОРЗД.
ЕКЗД подчертава, че получаването на съгласие не освобождава администратора от спазване на всички принципи, посочени в член 5 от ОРЗД, като например ограничаване в рамките на целта, свеждане до минимум на данните и справедливост. Освен това големите онлайн платформи следва също така да обмислят спазването на принципите на необходимост и пропорционалност и са отговорни да докажат, че обработването им като цяло е в съответствие с ОРЗД.
По отношение на необходимостта съгласието да бъде свободно, следва да се вземат предвид следните критерии: условност, вреда, дисбаланс на властта и детайлност. ЕКЗД например посочва, че начисляваните такси не могат да накарат физическите лица да се чувстват принудени да дадат съгласието си. Администраторите следва да преценяват за всеки отделен случай както дали таксата изобщо е подходяща, така и какъв размер е подходящ при дадените обстоятелства. Големите онлайн платформи следва също така да обмислят дали решението да не даде съгласие може да доведе до отрицателни последици за лицето, като например изключване от видна услуга, липса на достъп до професионални мрежи или риск от загуба на съдържание или връзки. ЕКЗД отбелязва, че е вероятно да възникнат отрицателни последици, когато големите онлайн платформи използват модел на съгласие или заплащане, за да получат съгласие за обработването.
Администраторите трябва също така да оценяват за всеки отделен случай дали е налице дисбаланс на правомощията между физическото лице и администратора. Факторите, които трябва да бъдат оценени, включват позицията на големите онлайн платформи на пазара, степента, в която физическото лице разчита на услугата и основната аудитория на услугата.
Освен това ЕКЗД предоставя елементи за оценка на критериите за информирано, конкретно и недвусмислено съгласие, което големите онлайн платформи следва да вземат предвид при прилагането на моделите на съгласие или заплащане.
Председателят на ЕКЗД Ану Талус добави: „Администраторите следва да се грижат по всяко време, за да избегнат превръщането на основното право на защита на данните в характеристика, на която физическите лица трябва да плащат, за да се ползват. Отделните лица следва да бъдат напълно осведомени за стойността и последиците от техния избор.“
В допълнение към настоящото становище по член 64, параграф 2 ЕКЗД ще разработи и насоки относно моделите на съгласие или заплащане с по-широк обхват и ще работи със заинтересованите страни по тези предстоящи насоки.
Бележка на редактора:
ЕКЗД беше приканен да изготви това становище съгласно член 64, параграф 2 от ОРЗД, за да разгледа валидността на съгласието в контекста на моделите „съгласие или заплащане“, използвани от големите онлайн платформи, когато се иска съгласие за обработване на лични данни за целите на поведенческата реклама, също и с оглед на решението на Съда на Европейския съюз по дело Bundeskartellamt (C-252/21).
Прессъобщението, публикувано тук, е преведено автоматично от английски език. ЕКЗД не гарантира точността на превода. Моля, вижте официалния текст в неговата версия на английски език, ако има съмнение.